JAMAIS

 

В хладна, неприятна вечер, както си седях навлечен

Пред камината и пушех - от немай къде - трева,

На прозореца почука - нещо - на кого му пука,

С клюн или с хобот почука, - казах си: "Какво ли чука?

На прогнилия ми мозък мрачна някаква творба?

Или призрак, изнемогващ в опита си да ме трогне,

Както си седя, надрусан с тази евтина трева?

Сигурно е просто призрак, който иска да ме трогне

С глупавата си съдба."

 

Беше мокра, гадна вечер, както ви описах вече,

И студът бе свил на топка скапаните ми черва.

"Кой ме караше да пуша, - мислех си и се ослушвах, -

Тази блудкава, незряла, подозрителна трева?

Ето, в мозъка ми чукат. Чукайте - какво ми пука,

Утре ще съм понапушен, после пак ще съм добре."

Стори ми се, сякаш глухо каза нечий глас: "Jamais!"

 

Скочих. "Ето, че откачам! Или някой се закача -

Призрак някакъв ехиден в глупавата ми глава.

Кой ли би могъл да каже, може да е старо гадже,

Бивша даскалка по френски, тръгнала по мен да мре."

И повторих, позамаян от незрялата трева:

"Даскалка, и то по френски... в глупавата ми глава?"

Чу се отговор: "Jamais!"

 

"Или пък е по латински? Тъй съм се напушил свински,

Че ми се причуват странни, акцентирани слова?"

Към прозореца пристъпих и навън погледнах тъпо

През клонаците, гротескно люшкащи се под дъжда.

"Няма никой, просто вятър шепне странните слова,

Просто вятър шепне странни и безсмислени слова,

А защо на френски - знам ли, кой ли ще го разбере?"

Отговор дочух: "Jamais!"

 

После явно съм си легнал.

 

 

ТАКА ЧЕ

 

Не е проблем там някъде в реката

невинен крокодил да уловим

и както си е мокър от водата,

да го тормозим и влудим.

„Ти тъй си мокър и си тъп в придатък,

защото си дебел като килим,

а също си зелен и тъй нататък.”

Горкият, бледен крокодил

започва тутакси да плаче.

Така че,

нека продължим:

„Да знаеш, имаш криви зъби,

ушите ти са като гъби,

изобщо – истински дебил.”

Горкият, бледен крокодил

ни гледа тъжно и си плаче.

Така че,

нека продължим:

„Накратко, трябва да ти кажем,

Че си проскубан и омазан,

Немит, небръснат, кривоглед.”

Засегнат, крокодилът блед

Все тъй седи си и си плаче.

Така че,

нека продължим:

„Какво ревеш бе, крокодил,

не виждаш ли, че ти се смеем,

а всъщност си ни драг и мил.”

А крокодилът блед не смее

ни да се смее, ни да плаче.

Така че,

нека продължим. 

 

 

ХМ...

 

Е, добре. Ще се върнеш все някога

Като стар и добър непознат.

Ще те чакам, а вятър брадата ми

Ще развява напред и назад.

 

Ще се срещнем и тайничко погледи

Ще си хвърлим сърдити през гръб.

Ще пробягва замислено може би

През брадата ми вятърът тъп.

 

Докога ще се цупиш, красавице?

Тук сме само за век или два -

Усмихни се, не хвърляй на вятъра

Побелялата ми брада.

 

 

* * *

 

Сбогом, моето момиче.

- Никога не станах твоя.

Стар съм, за да те обичам.

- Аз коя съм, че да споря.

Някога, ако се срещнем...

- Няма да ми е приятно.

Да де, ама че ги плещя.

- От коняка, вероятно.

Минах, за да се сбогувам.

- И да пийнеш каса бира.

Тръгвам си. Не се шегувам.

- Ами някой да те спира?

Мамка му. Защо не млъкнеш.

- Псуваш? Много романтично.

Време е и аз да млъкна.

- Да, млъкни… И ме обичай. 

 

 

* * *

 

“Да вдигнем чаши,

Скъпи мой,

За старото приятелство.

Да потанцуваме

В цигарен дим

И звън на чаши,

И ласкателства”.

“Изминаха години, мила,

Омръзнаха ми танците.

И чашите, и този дим,

И старите приятелства.

Една целувка на сбогуване -

И давай да се разделим”.

“Очите ти са хладни, ледени -

Нима си ме обичал някога?

Не бях ли толкова красива?

Но за какво да разговаряме -

Очите ти са празни, скучен си,

Косата ти е посивяла”.

“Та тя е бяла, чисто бяла -

Изминаха години, мила.

Дали съм те обичал някога?

О да, безкрайно и завинаги!

Не съжалявам, само искам

Една целувка на раздяла”. 

 

 

 * * *

 

Аз мога да превръщам

Познатите неща

Във причудливи

Цветове

И съчетания

И знаци

И жестове

Мелодии без звук

Молитви

Които другите не чуват

Само ти

Не виждат

Само ти

Аз идвам отдалече

Отивам никъде

И ще се върна

Никога

Поспри за миг

И чуй

Как тихо те обичам

Сред буря

От цветя

Напролет